Рак на гърдата е заболяване, което се среща предимно при жените.
Въпреки, че степента на смъртност от тази болест показва лек спад, тя е на второ място след рак на белия дроб, като причина за смъртни случаи, свързани с рака при жените.
Процедурата, използвана за диагностика включва: физически преглед, мамография, ехография, перкутанна аспирация и биопсия.
Ракът на гърдата често се проявява като една болезнено твърда бучка със слабо определени граници.
Поради променливостта във вида, всяка съмнителна промяна в гръдната тъкан, гарантира по-нататъшни прегледи.
Някои признаци за рак на гърдата включват:
Уплътняване на кожата и прибиране на зърното. Една жена може да открие сама тумора, като си направи самостоятелен преглед.
Ако почувства удебеляване или лека промяна в контурите на гърдите си, това може да е симптом на заболяването. Тези прегледи е хубаво да се правят от всички жени, след като навършат 20 години.
Рискови фактори за появата на рак на гърдата включват: пол, възраст, фамилна анамнеза, хормонални влияния и др.
Лечението на рак на гърдата може да включва операция, химиотерапия, лъчетерапия и хормонални манипулации. Радикална мастектомия (отстраняване на цялата гърда, както и всички аксиларни лимфни възли).
Този метод се използва рядко в днешно време, като първична терапия, освен ако заболяването не е в напреднал стадий.
По-нов начин за оценка на лимфните възли е с биопсия на лимфен възел. Това е едно радиоактивно вещество, което се инжектира в района на тумора. Друга терапия е адювантна терапия.
Това е химиотерапия или хормонално лечение на жени без забележимо метастатично разстройство. Вида на лечението зависи от менопаузалния статус, както и състоянието на хормоналните рецептори.
Според проведени изследвания е установено, че пациентите страдащи от рак на гърдата, усещат тумора след като са преминали много видове лечения.
Въпреки, че някои от тях се чувстват късметлии при преборването на болестта, те все още страдат от чувство на обремененост. Те са изморени от всички терапии, които са преминали.
Тези констатации, следва да мотивират пациентите да участват в програми, които ще подобрят тяхното психологическо, емоционално и физическо състояние.