Точкова терапия – помага гарантирано при артрит и болки в гърба

Какви са ползите от точкова терапия и как да я прилагаме правилно

Точкова терапия е техника, която се състои в прилагане на натиск върху болезнена мускулна тъкан. Целта е облекчаване на болката и премахване на нарушението на функциите в други части на тялото.

Нарича се и миофасциална точкова терапия (от „мио“ – мускул и фасция – съединителна тъкан). Точковата терапия често се смята за част от лечебните подходи.

Точковата терапия е разработена от д-р Джанет Травъл в САЩ през 40-те години на XX век. На нея се приписва първото използване на термина в писмен вид през 1942 г. В работата и личния си живот Травъл налага теорията, че болка, изпитвана в една част на тялото, всъщност е предизвикана от травма или нарушена функция в друга част на тялото.

В крайна сметка тя очертава местата на така наречените от нея точки с болезнена чувствителност по тялото и начина, по който болката се излъчва до останалата част на тялото. Работата на Травъл застава в центъра на вниманието, когато лекува болките в гърба на президента Джон Кенеди.

Смята се, че точките с болезнена чувствителност са резултат от множество причини. Някои от тях са: вродено увреждане, хипогликемия, недостиг на витамин В6, хранителни алергии.

Други от тях са: травми, лоша поза на тялото, скелетна асиметрия. Също и пренатоварване или болести на храносмилателната система като язви и синдром на раздразнените черва.

По време на физически или на емоционален стрес точките предизвикват мускулни спазми. Терапията на Травъл изисква инжектирането на 0,9% разтвор на натриев хлорид (физиологичен разтвор) и на прокаин (анестетик известен и като новокаин) в точките с болезнена чувствителност. Макар да помагат за елиминиране на болката, инжекциите са болезнени за някои хора.

През 70-те години Бони Прудън, специалист по фитнес и физически упражнения, установява, че прилагането на постоянен натиск върху точките с болезнена чувствителност също облекчава болката.

Прудън разработва техниката си в продължение на много години и нарича лечението миотерапия. Миотерапията е полезна за пациенти, за които инжекциите в точките са прекалено болезнени.

Твърди се, че точковата терапия прекъсва болковите сигнали в точката с болезнена чувствителност. Целта е да се елиминира болката и да бъдат възстановени реакциите на мускулите, които не са свързани с нея.

По този начин причиняваното от невромускулната болка сковаване и отичане намалява, свободата на движенията нараства, а гъвкавостта и координацията се подобряват. Терапията може също да облекчава напрежението и да подобри кръвообращението.

Списъкът от състояния, които се повлияват благотворно от точковата терапия, включва артрит, синдром на карпалния тунел, хронични болки в гърба, коленете и раменете.

Други от тях са: главоболие, менструални спазми, множествена склероза, мускулни спазми, напрежение и слабост, следоперативни болки, ишиас, тендинит и резки контузии.

Обикновено пациентът се насочва към специалист по точкова терапия от лекуващия лекар. Терапевтът се запознава с историята на заболяванията, с професията и спортовете, които тренира пациентът, и го моли да опише подробно болката и местоположението й.

След това терапевтът опипва зоната около координиращата точка. Може да се направи инжекция с лидокаин, физиологичен разтвор или с други лекарства, или пък сондиране със суха игла.

При миотерапията след намирането на точката терапевтът прилага постоянен натиск с пръстите, кокалчетата на пръстите или лактите си в продължение на няколко секунди.

В почти всички случаи болката получава незабавно облекчение. След инжекцията или лечението с натиск терапевтът лекичко разтяга мускулите около съответната точка.

Накрая той показва на пациента поредица от упражнения, които да тренират мускулите и да предотвратят повторната поява на болката.

Вече се предлагат комплекси от упражнения, които да помогнат на пациентите да извлекат максимална полза от точковата терапия и чрез самолечение у дома.

Преди човек да се подложи на точкова терапия, трябва да се консултира със здравен специалист. Така ще се увери, че болката не е предизвикана от фрактура или от заболяване.

Така или иначе лицензираният точков терапевт не би обслужил пациент, който не е преминал през лекарски преглед.

Терапията обикновено се извършва на тапицирана маса или на стол за лечение. Пациентът трябва да е облечен с удобни и свободни дрехи. Откритото общуване с терапевта улеснява сеансите.

Лечебните сеанси продължават от 30 минути до един час. В някои случаи острата болка се облекчава само с един сеанс, но за хроничната могат да се наложат многобройни посещения.

Хора с инфекциозни болести, отворени рани или скорошни травми трябва да изчакат да се възстановят, преди да се подложат на точкова терапия.
Пациенти, които приемат антикоагуланти по лекарско предписание, могат да получат синини след точковата терапия.