Трикове: Какво да ядем, за да отслабнем?

Да си хапна още малко, или стига вече?

Това решение не е ваше, а на мозъка ви, той установява кога сте заситили глада си.

Учените обаче имат идея как да го надхитрите и да регулирате апетита си, за да отслабнете.

Ясно е, че апетитът е инстинкт за оцеляване. Управлява се от някои нервни и хормонални механизми, задействани от мозъка. Можем ли обаче да им влияем, за да се храним правилно, без да се измъчваме и ограничаваме? Еднозначен отговор все още няма, но учените започват да запълват белите петна по темата.

Защо огладняваме?

Пристъргване в стомаха, прималяване, къркорене на червата, леко главоболие – това са все сигнали, че трябва да доставим храна на организма си. Майката природа ги е измислила, за да не умрем от глад.

Празният стомах започва да ни присвива – напълним ли го, независимо дали със сандвичи, вода или го раздуем с балон (както се процедира при някои хирургически операции за отслабване), апетитът ни би трябвало да намалее. Да, обаче гладът не минава, дори при 100 процента пълен стомах.

Известно е, че в мозъка се намират два центъра, свързани с храненето – на глада и на засищането. Учените стигнали до извода, че докато ядем – дъвчем, гълтаме, храносмиламе, влияем на центъра на засищане. Затова след пълноценен обяд (салата, супа, ястие) сме сити по-дълго време, отколкото след бързо хапване на фастфуд със същата калорийна стойност. Мозъкът ни изпраща сигнал, че вече не сме гладни, и то задълго.

Мозъчният център на засищане се „включва“ 20 минути след като сме започнали да се храним, затова бързото хапване надве-натри не носи усещане за ситост.

Как да потушим глада?

Съществуват няколко теории за задоволяване на апетита. Една от най-новите е, че мозъкът ни постоянно пресмята показателите на кръвта и течностите в гръбначния мозък. Те са различни при ситите и гладните.

Научни опити доказват, че ако се прелее кръв от сит хамстер на гладен, той престава да търси храна. Разбира се, определената роля за засищането играят хранителните навици, средата, в която живеем, степента на стреса, под който се намираме. Но ако се спрем само на биохимията, ето какво може да повлияе на апетита ни:

– нивото на кръвната захар: когато е под нормата (3,3 ммол/л), центърът на глада се активира и ни изпраща сигнали, че трябва да се нахраним. Колкото повече отлагаме яденето, толкова повече спада кръвната захар и се засилва апетитът ни към сладки висококалорични храни. Реагираме ли бързо, имаме шанс да се заситим със зеленчуци и нетлъсти риби.

– степента на подкожната мазнина: мастните клетки са нашият дълготраен запас от енергия. Лишим ли се от тях, независимо поради каква причина, те веднага искат да се възстановят. Организмът започва да отделя хормона лептин, който е „лаком“ за висококалорична храна.

– температура на тялото: енергията е калории, а калориите – топлина. Падне ли температурата ни под 36,6 градуса, мозъкът решава, че не ни стига енергия и веднага праща сигнали на центъра на глада да търси висококалорична храна. Ето защо през студената зима ни се яде повече, отколкото през горещото лято.

– ниво на аминокиселините: те са „тухличките“, от които се изграждат всички белтъци, включително и в състава на рибата и месото. При необходимост черният дроб може да си достави от аминокиселините и молекули на кръвната захар. Изследвания показват, че те влияят на мозъчния център на глада. Затова при отслабване е важен белтъкът, който ще ни помогне да не огладняваме 5-6 часа след хранене и да не ни се иска нищо сладко.

– други фактори: учените установили, че при глад мозъчните клетки (по-точно хипоталамусът) започват буквално да се самоизяждат. Този автоканибализъм е мощен активатор на центъра на глада и човек губи всякакъв контрол – просто хуква към хладилника.

СТОПИРАНЕ НА АПЕТИТА:

Вълшебно хапче за заблуда на „противника“, което да е абсолютно безопасно, не е открито все още, така че трябва да се задоволим с по-прости антиапетитни методи. Сред тях са някои хранителни продукти и природни техники, които не влизат в списъка на нездравословните средства. Ето част от най-разпространените и признати от научните среди:

– Медитация – доказано е, че намалява апетита с 15-21%. Механизмът на действие е прост: при медитиране нервната възбуда спада и съответно спада активирането на мозъчните центрове. Ефектът е краткотраен – не повече от 2-3 часа, затова е добре да се храним след медитация, когато бързо ще получим сигнал, че сме сити.

– Мляко и млечни продукти – те са богати на аминокиселините аргинин и лизин. Повишението на нивата им в кръвта се възприема от центъра на засищане като сигнал, че сме сити и апетитът ни спада. Освен това тези две аминокиселини дават знак на мозъка, че трябва да започне да извлича енергия от мастните клетки.

Ето защо 100-200 г киселомлечни или млечни продукти са идеална вечеря: после си лягаме да спим, а мазнините се топят. За предпочитане са нискомаслените млека, изварата, кефирът, айрянът.

– СПА процедури със загряващ ефект – те действат като сигнал към мозъчните центрове, че не е необходимо да трупат запаси в организма, за разлика от охлаждащите, които алармират, че трябва да се запасим с калории

ВНИМАНИЕ: Хапчетата за убиване на апетита съвсем не са безопасни. Според учените най-перспективните сред новите разработки са таблетките, които повишават чувствителността на определени мозъчни рецептори – канабиноидните. Тези сензори реагират на хормона на щастието – ендорфина, който притъпява болката, унинието, глада. Необходими са обаче 15-20 години опит, за да се каже със сигурност колко са безопасни и ефективни.

Източник:Жуpнaл
Снимка: Pixabay.com