Замисляли ли сте се какво ви държи здраво с партньора ви? Дали това е любовта, доверието, децата или нещо друго? Дали ще бъде връзката ви стабилна и здрава, ако не правите компромиси? И кое е важното, кое е разковничето изобщо за човешките взаимоотношения?
На тези въпроси е трудно да се даде еднозначен отговор, но тук искам да засегна един, който според мен е много важен, а именно доколко компромисите, които правим могат или не да допринесат за една връзка.

Какво бихте направили в случая?
Разкъсвате се между задълженията си, които не можете да пренебрегнете с лека ръка и разбирате недоволството на партньора си, който е отделил време да е с вас, а в определен момент на вас ви се налага да работите. Опитвате се да приключите колкото се може по-бързо със задълженията си, но сте наясно, че вече е късно за какъвто разговори с мъжа до вас, тъй като той просто за пореден път се е разочаровал от вас и ви смята за работохолик.
Тогава как бихте могли да стигнете до компромис и изобщо възможен ли е той в такава ситуация?
Да, възможен е, но само при едно единствено условие – да го искате и двамата и да положите усилия да се изслушате взаимно и без обвинения и да намерите общо решение на ситуацията.
- Седнете двамата и поговорете открито кой от какво се дразни.
- Не бързайте да се обвинявате един друг (това всеки го може). Изслушайте това, което има да ви каже партньора ви и го помолете да ви каже какво очаква от вас.
- Изложете му своите доводи за създалата се ситуация и за проблема, който в случая се оказва вашата работа.
- Тъй като проблема е вашата работа, постарайте се да поговорите с началниците си и да поискате повече лично време.
- Докажете да партньора си, че той е на първо място за вас и се постарайте да не го пренебрегвате за в бъдеще, но поискайте същото и от него, защото отстъпките и компромисите имат смисъл само, ако и двамата ги правите.